"Я, моля !..." - със съответната пренебрежителна интонация :) -това ми беше коронната фраза навремето.
Така че, без да наставлявам някого, ще се опитам да споделя опита натрупан през 45 годишния си съзнателен живот. Не че нямам спомени от предишните 5 години.
Най-яркия от тях е, как ме гонеха из двора с чаша разбити със захар и какао яйца - да се подсиля малко. Вярно че бях само кожа, кокали и рани, ама ...тази "изпитана" рецепта ми докара алергия към яйцата и цял живот гледам със завист всеки който сладко, сладко си похапва от тях...Великден си е цяло мъчение. Дори кухите яйца, върху които обичам да рисувам, трябва някой друг да ги издуха...
Затова не следвайте сляпо нито кулинарните рецепти, нито съветите ми. Тук просто споделям с вас, и най-вече със себе си, това което си заслужава да се помни.
Публикации
Моето беше мед и масло, и неизменната попара..
ОтговорИзтриване